След поредния опит от страна на Фъргюсън да ми докара инфаркт ( за щастие неуспешен ), отново се опитах да разсъждавам върху поведението на отбора. Напоследък САФ под затваряне на мача разбира окопаването на отбора в собственото му наказателно поле. И докато има отбори които разполагат с качествени играчи способни да упражнят подобен натиск, то подобно поведение се наблюдава и при далеч, далеч по-скромни тимове. Идеята ми е , че отбора се прибира умишлено. Предните сезони топката се владееше в 80% от последните минути на срещата и всичко си вървеше гладко. Този сезон - пълна противоположност. И не мога да разбера: защо по дяволите САФ си играе с нервите ни?Тук искам да кажа нещо за срещите с Тотнъм. В двете срещи срещу Тотнам не бяха отсъдени три-четири дузпи за Юнайтед ( всеки си ги брои различно ). Мен не ме е завладяла теория на конспирацията, но звучи странно. Конкретно за дузпата срещу Рууни. Съдията бе на перфектна позиция. Не може да не е видял какво става.Отговор:Контакт има, но е въпрос на виждане дали става с умисъл или не. А във футбола, за да се отсъди едно нарушение е задължително да има умисъл в действията на защитника. Поне в общия случай, изключения винаги има.
На Карик бе показан жълт картон, след първото по-грубо нарушение на отбора. Преди това имаше точно три подобни нарушения от страна на играчи на Тотнам. Всичките без последици.Защо?
Автор:Боби Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар